Проектът „Изкуство и обществено пространство: проекти за монументално-декоративна живопис на пловдивски художници от колекциите на Пловдивската народна библиотека“ представя колекцията „Проекти на произведения на монументално-декоративните изкуства в синтез с архитектурата“ чрез реализация на албум, пътуваща изложба и уебсайт с градски маршрут на реализациите.

​

Монументалната живопис като форма на художествена дейност трайно присъства в художествената панорама на българското изобразително изкуство от втората половина на XX век. След 1990 година статутът ú на официално изкуство започва прогресивно да се разпада, изчезват институционалните механизми на поръчка и откупка. Поради аксиоматичната обвързаност с поръчката, а от там и с държавно-партийната власт по това време, творбите на стенно-монументалното изкуство и до днес остават в периферията на общественото внимание.

​

Отчитайки присъщата му връзка с историческия пейзаж, фокусираме вниманието върху естетико-социологическото битие на монументално-декоративното изкуство в града ни днес. 30-годишната дистанцията дава възможност за спокоен поглед към това наследство. Много от сградите с монументална украса в Пловдив вече не съществуват, други се рушат, трети са сменили своите функции, четвърти съзнателно неглижират образците на монументално-декоративните изкуства, заличавайки следите от тях. При подобно дефункционализиране стенописът престава да живее в реално действаща среда. Остава възможността той да бъде съхранен, показан и изучаван като част от разноликата история на българското изобразително изкуство.

​

На територията на Пловдивската народна библиотека се намира един от знаковите образци на монументално-декоративното изкуство в града. Водена от идеята да запази и за бъдещите поколения тази изключителна монументална творба, библиотеката инициира реставрационна намеса преди времето да нанесе сериозен отпечатък и вреда върху нея. Предхождано от реставрацията на пет от проектите в колекцията (в периода 2016–2018 г.), емблематичното стенописно пано по мотиви от Вазови произведения („Чичовци“ – худ. Георги Божилов-Слона, „Под игото“ и „Службогонци“ – худ. Йоан Левиев, „Епопея на забравените“ – худ. Христо Стефанов, 1973–1974 г.) беше реставрирано в цялост
през 2020 г.

​

​Публичното пространство е матрица на градската памет, защото градът е жив организъм, свързващ живи хора с техните ежедневни нужди и мечти. Знайно е, че дизайнът на градската среда трябва да служи като единен интегриращ инструмент, чрез който се съгласуват в ансамбли различните обществени пространства. Дизайнът трябва да гарантира устойчивост във времето – съчетаване на историческата приемственост и развитието. Това изисква проява на чувствителност към вече застроената среда и нейната историческа стойност, както и към наследените декоративно-архитектурни решения. Чрез осигуряването на културна приемственост по отношение на визуалната среда, днешният физически сюжет на града кореспондира с автентичната история – така хората биха били по-склонни да са предани на своя град, да участват, като се асоциират в живота му. Именно връзката „проект-реализация“ и съвременно състояние на образците на декоративно-монументалните изкуства от близкото минало, може да бъде мост между поколенията, съжителстващи в различни естетически и визуални контексти от близкото минало и днес.